Как бихте се почувствали ако присъствате на концерт, който започва с изпълнение на майсторите на джаза Ал Жеро и Джорж Бенсън, продължава с изпълнение на живо на Ерик Клептън, Бъди Гай и Стив Рей Вон и още преди аплодисментите съвсем да заглъхнат, залата избухва наново оплодирайки горещо своите любимци – силиконовите кралици на поп-фолка Десислава, Глория и не знам си коя още? Накрая концерта завършва с изпълнение на смесения хор на 18 обща гимназия с диригент учителя по физкултура и всички си отиват възторжени и доволни.
Горе-долу такава е ситуацията в 34 национална изложба на карикатурата, макар че тук границата между отделните направления в карикатурата съвсем не е толкова ясно обособена. Най-доминираща в изложбата е политическата карикатура, позната ни от вестника, но се изненадваме и от много силни политически карикатури, правени специално за изложбата от Алла и Чавдар Георгиеви, Йовчо Савов, Вера Милкова, Цветан Ценков, Мирослав Божков и Георги Каралиев. Все пак извора на политическата карикатура е вестника и имена като Чавдар Николов, Христо Комарницки, Ивайло Цветков, Илиян Савков, Георги Чалъков и Иван Кутузов ежедневно защитават нейната роля като морален коректив на властимащите в политиката. За съжаление твърдението на проф. Иван Славов, че сатирата е скалпела на обществото, с който то изрязва туморът от здравото си тяло е вече безкрайно остаряло. В няколко поредни годишни изложби карикатуристите кълцаха и рязаха до кокал със скалпела на обществото, а днес в 34-а национална изложба виждаме, че метастазите продължават, натрупват се тумор върху тумор и не сме сигурни има ли го още здравото тяло на обществения организъм. Изглежда, че политическата машина е конструирана по такъв начин, че произвежда недосегаем от сатирата политически елит. Можем да избягаме от тази конкретност ако проследим една друга насока в българската карикатура – пътя на филосовското обобщение на същите проблеми. Чрез използване на матафората и абсурда се постига едно сюрреалистично внушение, при което колкото е по-силна логическата връзка на посланието с реалния проблем (темата), толкова е по-силна карикатурата. В тази посока работят много успешно Румен Драгостинов, Валентин Георгиев, Диляна Николова, Стефан Десподов, Милко Диков, Цочо Пеев, Алла и Чавдар Георгиеви.
А при Стоян Дуков и Иван Веселинов дори личи целенасочено бягство от проблемите, така присъщи за карикатурата, за сметка на стремежа към стил и гротеска, характерни за големите майстори на рисунката. Не можем да не споменем имената на Владимир Маринов, Ириен Трендафилов, Анатолий Станкулов, Коста Драгостинов и разбира се Велин Андреев – награден от секция „Карикатура” за цялостно творчество.
В рамките на 34 национална изложба на карикатурата можем да отбележим и експеримента на проф. Стоян Дуков да посее семето на карикатурата и сред негови студенти от класа по анимация в Нов български университет. Този своеобразен „Cartoon Idol” съжителства наравно с големите имена в съвременната българска карикатура и в това има някакъв чар. Но ще има резултат само ако любовта към изкуството на карикатурата е по-силна от любовта към учителя.
(февруари, 2009 г) Любомир Михайлов

 

Награди на 34 Национална изложба на карикатурата

Награда на Съюза на българските художници
ХРИСТО КОМАРНИЦКИ

Награда на Столична община в памет на Доньо Донев
СТЕФАН ДЕСПОДОВ

Награда на секция „Карикатура” при СБХ за цялостно творчество
ВЕЛИН АНДРЕЕВ

Награда за политическа карикатура от името на партия Българска нова демокрация
ЧАВДАР НИКОЛОВ

Награда на Дома на хумора и сатирата – Габрово
ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ

Награда на в. Дума
ВАЛЕНТИН ГЕОРГИЕВ

Награда на в.Стършел
ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ

Награда на в. Про и анти
КАЛИН НИКОЛОВ

Награда на в. Трета възраст
ГЕОРГИ ВЕЗРОДЕНСКИ – МОРТУС

Награда Георги Чалъков за еротична карикатура
ЦОЧО ПЕЕВ