художници надигнаха глас срещу репресиите в страната

Статия от Чавдар Николов, публикувана във в “Новинар”
14 август 2009

В обръщение към колегите си от Иран и света 115 ирански карикатуристи призовават за бойкот на деветото техеранско биенале на карикатурата заради оспорваните президентски избори и кървавите репресии над опозицията. ”Последиците от изборите бяха отчайващо незадоволителни и няма свободна душа, която да си затвори очите за това. Карикатуристите чувстват задължение да бъдат сред хората, сблъскващи се с несправедливостта. Как бихме останали мълчаливи свидетели, виждайки да убиват наши братя и сестри?

Събитията след изборите изтриха радостта от културата в иранското общество и в настоящата ситуация ние виждаме нашата отговорност по друг начин, което прави смеха излишен.”
Следват подписи на 115 ирански карикатуристи, с което те обявяват бойкот на биеналето, чийто краен срок за участие е октомври 2009 г. Част от подписалите се карикатуристи създадоха и нов независим сайт www.persiancartoon.com, където публикуват карикатури и мнения за своя бойкот. От друга страна, в официалния сайт www.irancartoon.com напомнят, че това са само 115 от всички 906 ирански карикатуристи, взели участие в последното осмо техеранско биенале. Те подчертават с огорчение, че от смесването на политика с изкуството на карикатурата губеща е само иранската карикатура.
През 2004 г. българските почитатели на карикатурата имаха възможност да се запознаят с официалната иранска карикатура, която бе гост на ежегодната изложба на карикатурата на „Шипка" 6. По-паметливите ще потвърдят, че „смесване на политика и карикатура” иранските колеги осъществяваха само в теми, засягащи международни политически събития, САЩ и в частност, Джордж У. Буш и Кондолиза Райс. Другите теми в творбите им са с абстрактен общочовешки, антивоенен и особено с екологичен характер.
Графичните образи варираха от пушещи комини, кибритени клечки, отрязани пънове, ножчета за бръснене и телени заграждения до гълъба на мира с неизменната маслинена клонка в човката в най-разнообразни превъплъщения. Но въпреки отсъствието на политическа актуалност правеше впечатление високата графична култура и разнообразие от стилове на представените карикатуристи. Това явление „свобода на формата”, за сметка на „свобода на съдържанието”, беше характерно и за българската карикатура в периода 1944-1989 г.
През 2006 г. вестник „Новинар” публикува 12-те датски карикатури в знак на солидарност със свободата на изразяване на датските карикатуристи. Тогава около 150 ирански карикатуристи претвориха в образи тезата на аятолах Хомейни, че датските карикатури са ционистка конспирация и реакция на Израел заради победата на Хамас в палестинските избори. Вестник Hamshahri Daily организира интернационален конкурс на тема Холокост.
Някои от имената на иранските карикатуристи, както и името на придружителя на изложбата в София Джават Каримзадех, се повтарят и в списъка на 150-те, които могат да смесват политика и карикатура само по заръка на режима и в този на 115-те, които често хвърлят в смут администраторите на официалния сайт на иранската карикатура. В този контекст твърде иронично звучи основната тема на деветото техеранско биенале – ЧЕРЕН ХУМОР, с подтема СВОБОДНА.
Не се съмнявам, че българските карикатуристи ще подкрепят тази изключително смела крачка на иранските си колеги в условията на режима на президента Ахмадинеджад, където неформалното смесване на политика с карикатура може да доведе до взрив, подобен на този от датските карикатури за пророка Мохамед.